|
Тренировка с
българските елитни полицаи
Българското
правителство искаше най-елитните им полицейски отряди да преминат обучение по
Реалистичната система за самоотбрана на Джим Вагнер, и обучението бе проведено.
Те поискаха цяла България да разбере за решението им да включат това обучение в
арсенала си и излъчиха репортажи по национални телевизии на два пъти.
Тобиас и аз
пристигнахме с полет на Луфтханза на Летище София, и в късния следобед вече се
намирахме в чужда страна, където всички табели са на Кирилица. От летището ни
взе Нино Кревер, собственикът на популярния български магазин за тактическо
оборудване в сърцето на града - CAMOUFLAGE.BG. Тази компания подготви семинарите ми и организацията отне няколко месеца.
Тъй като имахме свободно време до вечерната ни среща в магазина, Нино ни закара
в центъра на града, където веднага започнах да снимам материали за най-новото
ми YouTube видео на
тема засади и атаки на улицата. Докато го правех, Тобиас и аз видяхме града
през очите на туристите, макар и набързо.
След срещата ни в
CAMOUFLAGE.BG, и след като видяхме солидната
подготовка, която бяха направили служителите там, Нино ни заведе на вечеря,
където опитах страхотната българска храна. Всъщност Нино ни водеше всяка вечер
в различен ресторант с традиционна храна. Трябва да призная, че това е една от
най-вкусните национални кухни, които съмопитвал. Не само че храната е
фантастична, но и българите са много гостоприемни хора.
На 2ри ноември,
точно в 9 сутринта, стартира популярния ми курс за оцеляване при атаки с нож,
като учебната група беше доста запълнена. Имаше екип от Нова телевизия, който беше в
готовност да излъчи репортаж на живо. На път към магазина, бяхме забелязали
подвижната ТВ станция със сателитна чиния върху нея и емблемата на телевизията
отстрани. За радост на учениците ми екипът снима само първите 15 минути. Нямам
нищо против журналисти да присъстват на семинарите ми, така става в повечето
страни, където преподавам, но на тези ученици, които не са свикнали с такова
внимание, може да им действа доста разсейващо. Изглежда на учениците не им
пречеше, но 15 от тях- членове на елитен екип, стояха встрани от ТВ екипа. Това
бяха служители на Националната служба за охрана. Сред тези служители беше и ръководителят на
учебния им сектор. Той ми каза, че моят нож, „Jim Wagner Reality Based Blade” (BO051), изработен от Boker, се използва от служителите им.
Семинарът, който
продължи 8 часа, беше точно това, което тези агенти искаха. Те знаеха, че съм
преподавал същия курс и на немския отряд GSG9, израелската полицейска академия, бразилския
отряд GATE, аржентинския GOE, както и на много други екипи.
Семинарът мина по
план и всички ученици бяха доволни. Малко преди края му обаче, Тобиас показваше техника за освобождаване от
захват с нож, и един ученик попита дали дадено движение би било ефективно.
Когато ученикът дръпна Тобиас, коляното на немския директор се изви и той
усети, че нещо се е случило. Никой нямаше вина, такива неща могат да се случат
по време на тренировка.
Коляното започна
силно да го боли и затова служител на CAMOUFLAGE.BG го откара в болница. Лекарите там му казали, че има разкъсване, и го
посъветвали да не го натоварва и да взима лекарства. След завръщането му в Германия и преглед с
ядрено-магнитен резонанс се оказа, че парче от костта се е отчупило. В момента
докторите изчакват да видят как ще се развие състоянието му.
В края на
семинара служителите на НСО ми подариха шапка и колан с емблемата на службата и
ми казаха, че биха искали пак да тренират с мен догодина. Аз, разбира се, бях
трогнат. Удовлетворяващо е да знаеш, че това, на което учиш хората, е ценно,
защото може да спаси хора, а освен това другарството между бойци е нещо, което
никой цивилен не може да разбере напълно. Има нещо уникално в хората, които са
готови да се изложат на риск, докато всички останали бягат.
Вторият семинар
беше на тема защита на ВИП лица и бе предназначен за професионалисти. Отново
присъстваха служители на НСО, както и ученици от Професионалното училище и
колеж по охрана и сигурност. От CAMOUFLAGE.BG се погрижиха за необходимата екипировка, включително
въздушни оръжия за отработване на реалистични сценарии. Развълнувах се, защото някои от
техниките, които им показах, бяха нови за тях, но разбира се много техники са
познати на охранителите по целия свят. В края на семинара собственикът на колежа-
Румен Ралчев, лично ми благодари за това, че обучавах неговите възпитаници.
След падането на
комунистическия режим, Румен Ралчев основава Balkan Security Group през 1996 и
през 2005 открива верига от училища за охранители, одобрени от Министерството
на образованието и науката. Колежът
има акредитация от Нов български университет и учениците получават кредити,
които им се признават за бакалавърската програма по Гражданска и корпоративна
сигурност. Интересно е, че учениците научават бодигард техники, които могат да
им послужат за кариера в държавния и частния сектор. Обучението им включва
самоотбрана, наказателно право, психология на конфликта, охранителни
мероприятия, изучаване на оръжия и балистика, ръкопашен бой, първа помощ и
чужди езици (английски и руски).Половината от учениците на Румен бяха от
колежа, а другата половина- от професионалното училище. Отначало ми се стори
малко странно да обучавам толкова млади хора, но знам, че Източна Европа е
различна от Западна Европа и САЩ. След като видях, че младите ученици са
мотивирани колкото и по-големите, започнах да се отнасям с тях така, както с
всеки професионалист на обучение при мен. Това ми напомни как бившите
социалистически държави изискваха много от младежите още на ранна възраст, в
състезателни спортове, което си проличаваше на Олимпиадите. Вместо олимпийски
надежди, учениците ми ще станат бодигардове на президенти, премиери и
бизнесмени в България. Румен Ралчев ми съобщи, че би искал отново да обучавам
учениците му и през 2012. Мотото на организацията му е „Професионалисти
обучават професионалисти” и съм горд, че те ме приемат за един от официалните
им инструктори. Това е едно от няколкото училища, които през годините възприеха
моите техники и методи.
Третият семинар
беше на тема специални операции, и на него имах привилегията да тренирам българския антитерористичен
отряд СОБТ, заедно с три други специални отряда. Антитерористичният отряд,
разбира се, бе на същото ниво, на което са и другите отряди в Европа, и тъй
като уменията им са на високо ниво, това направи работата ми по-лесна, като ми
позволи да премина направо към методите и техниките, които биха подобрили
сегашните им тактики. Не съм гуру на специалната тактика, но мога да оценя
методите на един отряд и да предложа подобрения. Придобих това умение след
много години работа с отряди по целия свят. И както при всяко обучение, където
тренирам елита на дадена държава, аз също научих някои техники от
присъстващите. Обучението е двупосочна улица и винаги търся да науча нещо ново,
в което ми помагаше преводачът
Александър Манолчев.
Екипите искаха
групова снимка, затова направихме две- на една всички бяха с маски, а на
другата- без маски, за да имат всички участници спомен от семинара.
Малко преди да
приключа обучението дадох интервю за друга телевизия, което бе излъчено през
уикенда, а след това и за издателя на списанието GUNS BG. Вече се бях появил на корицата на списанието и имаше статия за моята
система, но издателят каза: „Семинарите ти са страхотни. Бих искал да напиша
още една статия за теб, ако нямаш против.” Членовете на специалните екипи
нямаха против, така че аз се съгласих на 30-минутно интервю.
Същата вечер,
Нино Кревер и служителите му ни заведоха на традиционна българска вечеря, която
включваше и фолклорни песни и танци. Някои от мъжете танцьори се биеха със саби
и това веднага привлече вниманието ни. Нино ни кимна и попита дали това ни
харесва, и ние му казахме, че сме много впечатлени. След десерта Нино помоли за
вниманието ни и каза: „Искам да подаря на Джим и Тобиас нещо специално, за да
ни запомнят. Както знаете обаче, животът и на двамата се върти около тактиката.
Получават тактически подаръци през цялото време, така че ще е прекалено лесно
да им подарим нещо тактическо от магазина. А аз не искам да им подарявам нещо,
което вече имат. Исках да им подаря нещо традиционно българско, което да e стойностно. Затова искам да подаря
на всеки от тях традиционно българско одеяло.”
Нино извади две
големи торби и извади одеялата. Не някакви малки и тънки одеяла, ами ръчно
направени, дебели и пъстри одеяла, като тези, които правят амишите в Америка. Това
са много специални одеяла, същински предмети на изкуството, и са изработвани
доста дълго време. Аз му отговорих: „Това наистина е уникален подарък. Много са
красиви, и отсега ти казвам, че жена ми много ще ги хареса. Благодаря на всички
ви!” Тобиас също благодари, и вдигнахме тост за приключването на тази серия от много
успешни семинари. Дадохме старт на реалистичното обучение по самозащита в
България.
На следващата
сутрин Тобиас и аз отлетяхме към Дюселдорф с прикачване във Виена. След това
взехме отделни такситa, като
Тобиас тръгна към дома си, а аз към хотела в Солинген, така че и двамата да си
починем през уикенда.
|